Емблематичният портрет на Че Гевара и неговата история
"Исках да стана известен моден фотограф, за да мога да срещам най-красивите жени на Куба." Алберто Корда обича жените, само че Революцията се оказва по-красива от тях.
Началото на 50те, Хавана, Куба. Алберто Диас Гутиерес е двайсет и няколко годишен, гладен за работа фотограф. Снима всичко, от сватби и кръщенета до реклами на кафе и чорапи, с най-големи агенции. Заедно с негов колега фотограф отварят студио недалеч от знаменития "Хотел Насионал". Кръщават го "Студио Корда", защото харесвали филмите на унгарските братя Александър и Золтан Корда.
С времето Алберто Диас Гутиерес променя името си на Алберто Корда, или за още по-кратко Корда, и става първият и най-успешен рекламен фотограф на Куба.
Хавана реди Революцията е блясък, музика, нощни клубове и декаданс. Парижка мода, холивудска слава - Ерол Флин, Синатра, Ава Гарднър, Кристиан Диор, плеяда богати и известни звезди са посетители на казината и плажовете на карибския остров. И, разбира се, безброй красиви жени. Корда постига мечтата си - среща, снима и има авантюри с много от тях. Някои открива сам и буквално "създава", превръща ги в звезди, а някои дори и в съпруги. Нидия, Норка, Норма - три от най-красивите модели и разпознаваеми лица в страната, са негови. Почти всичко, което е снимал като моден фотограф обаче е погубено, а името му остава неизвестно вън от Куба.
След себе си обаче Корда оставя един кадър, който се превръща в най-репродуцирания образ на ХХ век.
Не него виждаме Ернесто Че Гевара с барета, петолъчка, вдигнат догоре цип на якето, дълга коса и убийствен поглед, непозиращ, но сякаш прозиращ нещо, невидимо за останалите. Оттогава досега портретът му е мултиплициран в милиарди мутации - плакати, снимки, знаменца, календарчета, фланелки, кецове, тетрадки, банкноти, чаши за кафе, бикини, графити по панелни блокове, магнитчета за хладилници, чадъри, бейзболни шапки, бродерии, винили, термоси, хавлии за плаж.
Това е едно от най-емблематичните произведения на човечеството наред с Мона Лиза, Мерилин Монро, Айнщайн, Кенеди, Джими Хендрикс, Джим Морисън и, разбира се, Христос. Лице икона, изчистена от всичко ненужно, редуцирана до най-същественото. А как е уловено то?
***
Краят на 50-те, Куба. "Наближавах 30 и живеех разпасано, докато едно изключително събитие трансформира живота ми", казва Корда.
Истината е, че докато Алберто е зает да флиртува с красиви жени и да прави реклами, няколко души на неговата възраст - Фидел Кастро, Раул Кастро и Че Гевара, правят революция с красиви идеи. Те водят сражение след сражение с режима на Батиста, проправят си път от планини, плантации и ферми към столицата и през 1959г. влизат триумфално в Хавана. Един от първите, които улавят на лента еуфорията от победата, е Алберто Корда.
Веднага след като Фидел взема окончателно властта, той се сближава с Корда дотам, че доскорошният моден фотограф се превръща в хроникьор на промяната в страната, отговорен за над 12 000 негатива, посветени на най-важните моменти от революцията в Куба - от първото посещение на Кастро в САЩ, през ежедневния живот на селяни и фермери, делегации на чужди политици и знаменитости, турнетата на Фидел и Че навсякъде по света, както и лични, интимни фотографии на Ел Команданте, с когото остават приятели докрай.
Снимката, която обаче ще му освободи място в пантеона на фотографията, е направена почти случайно на 5 март 1960г. на траурна церемония в памет на десетки загинали при саботаж (вероятно организиран от ЦРУ) на белгийски кораб. Улицата е пълна с хора, плътно заобиколили платформа, на която Фидел и другите революционни функционери пламенно говорят.
Там са и Жан-Пол Сартът и Симон дьо Бовоар, които точно по това време са на посещение в Куба по покана на Че. Самият Ернесто Че Гевара се присъединява малко по-късно, затова е по-отзад на сцената.
Алберто Корда е въоръжен с Leica M2, заредена с филм Kodak Plus X и 90мм обектив. Ако разгледаме снимките от целия филм (24 добре експозирани и три дефектни от края на ролката), можем да възстановим неговото приближаване към действието. Първите няколко общи кадъра на трибуната са снимани репортажно, хоризонтално, от петдесетина метра разстояние.
В момента, в който Кастро взема думата, той е композиран вертикално - подчертана е неговата мъжественост, статутът му на лидер. Симон дьо Бовар и Сартър са уловени в хоризонтални кадри, те са наблюдатели, неучастващи.
И така, Корда все още си проправя път към сцената, лентата е почти изснимана, когато изненадващо Че пристъпва зад другите функционери, влиза в полезрението на фотографа и поглежда към тълпата. Той бързо прави снимка, която обаче е хоризонтална и включва част от лицето на някого отляво, както и палмова клонка горе вдясно. Корда веднага рекомпозира вертикално и успява да улови още един момент, след което Че отстъпва назад и изчезва.
Изражението на Че по думите на фотографа излъчвало "абсолютна непримиримост".
В студиото си Корда проявява филма, използва първия негатив, но го кадрира вертикално като портрет и прави няколко копия, които праща на вестник "Революсион". Редакторът на вестника обаче избира други снимки - на Кастро, Сартър и дьо Бовоар, а портретът на Че остава непубликуван, закачен с топлийка на стената в студиото на Алберто, пожълтявайки от цигарен дим, непознат за света за следващите седем години.
***
Въпреки че Алберто Корда е предпочитаният от Кастро фотограф, не е облагодетелстван от режима, дори напротив. Корда разказва как веднъж, изпратен от вестника далеч в провинцията да снима как селяни режат захарната тръстика, на полето го посреща самият Че. "Откъде си?", попитал го той. "От Хавана", отвърнал Корда. Че извикал един от охраната: "Донесете на фотографа едно мачете, защото сега той ще вземе участие в народната жътва на захарна тръстика." И Корда една седмица рязал тръстика, преди да може да направи и една снимка.
***
Минават години, Куба се променя, светът минава през динамични моменти. През 1965г. Че мистериозно изчезва. Версиите за причините са различни и една от друга по-интересни, но тук няма да се спираме на това, а ще прескочим още малко напред във времето, когато в началото на 1967г. се появяват сведения, че Ернесто Че Гевара се намира в Боливия и подготвя нова революция.
В студиото на Корда един ден се появява непознат италианец с пълномощно от Кастро да избере и ползва снимка на Че за делото на Революцията. Корда веднага предлага портрета от 1960-а. Италианецът го харесва и поръчва две копия. Когато на следващия ден идва да ги вземе и пита колко ще струват, Корда отговаря - за теб са подарък, нали си приятел на Революцията.
Непознатият се оказва италианският издател Дажнджакомо Фелтринели, наследствен милионер, но с ултралеви убеждения. Фелтринели е вече известен с това, че успява да измъкне ръкописа на "Доктор Живаго" от лапите на Съветския съюз, да придобие изключителни права върху него и да го издаде в Италия, а по-късно да продаде филмовите права в Холивуд. Оказва се, че Фелтринели е успял да се добере до информация, че обръчът около Че се стеснява и дните му са преброени, затова и лети до Боливия с надеждата да се срещне с него или с негови сподвижници. Фелтринели трескаво подготвя издаването на дневниците на Че и му трябва снимка за корицата.
По неведоми до ден днешен пътища почти по същото време в августовския си брой френското списание "Пари Мач" се добира до същата снимка Guerrillero Heroico и без да посочва автора ѝ, я публикува.
В късната 1967г., светът сякаш е пред прага на нещо голямо и Че започва да придобива култов статус.
Бруталната истина обаче е, че в този момент истинският Че скита из боливийските джунгли с петдесетина бойци, откъснати от света, с недостатъчно муниции, изнемощял от тропически болести, неспособен да мобилизира местни жители в своята освободителна "армия". В боливийските джунгли среща предатели вместо съмишленици, като дори местните комунисти му обръщат гръб, а ЦРУ пращат специално обучени инструктори, за да помагат за залавянето му. И докато Че е с влошаваща се астма, с недостиг на лекарства и храна, на път към своя най-логичен край, един друг, митичен Че Гевара започва да изгрява, да се превръща в модел за подражание, а лицето му в икона на Революцията. Пътят му следва добре познатата съдба на редица Герои, Месии, Мъченици на вярата и свободата - Исус Христос до родния Васил Левски. Всяко едно от задължителните превъплъщения на героя е изживяно от Че - аскет, борец за справедливост и лидер на онеправданите. Остава да бъде извървяна и последната отсечка, да се изпълни и последната задача, да се достигне до венеца от тръни. За да влее себе си в архетипа и да остане завинаги в колективното въображение на човечеството, истинският Че, онзи от плът и кръв, трябва неизбежно да бъде предаден и да умре за идеите си. Нужно е историческият Че да отстъпи и да даде живот на митичния Че. Така цикълът се затваря. Нещата следват своя божествен сценарий.
***
На 8 октомври 1967г. Че и няколко десетки партизани са обкръжени от 1800 души армия и след престрелка той е ранен и заловен жив. Екзекутират го на следващия ден без съд и присъда. По някаква нелепа ирония Че, който се бори за това и най-изостаналите кътчета на Латинска Америка да имат достъп до образование е застрелян като куче в сумрачната стая на една олющена училищна сграда в селцето Ла Игера.
Тялото му е изложено на показ в близкото Вилагранде. Стотици идват да го видят. Местните индианци суеверно режат от косата му. Военни позират с мъртвия. Снимките се разпространяват. Това наистина е тялото на Че.
На 15 октомври Кастро официално съобщава за смъртта на Че и обявява тридневен национален траур, а в Хавана се събират един милион да почетат паметта му.
Над трибуната, от която Фидел произнася страстна, вълнуваща реч, виси огромният портрет на Че - Guerrillero Heroico, правен седем години преди това на друг траурен митинг. Младият мъж с баретата и неустоимия поглед сякаш е прозирал собствената си участ.
В Италия Фелтринели разпечатва стотици хиляди плакати на Че, които се разпродават за броени дни (името на Корда не е упоменато никъде). Смъртта на Че предизвиква безброй вълнения навсякъде в Европа и Америка, следва и размирната и знакова 1968г. Фелтринели успява да издейства от Кастро да издаде боливийския дневник на Че, който излиза с познатия портрет.
Пак по това време един съвсем млад ирландски художник на име Джим Фицпатрик прави легендарния двутонен черно-червен плакат от същата снимка. Разпространява го навсякъде, където може, в Англия, Ирландия, Франция, Холандия, Испания... Твърди, че снимката му е дадена от група холандски анархисти. Те пък казват, че им я е дал Сартър.
През февруари 1968г. списание "Евъргрийн Ревю" в Ню Йорк излиза с корица на художника Пол Дейвис, правена от същата снимка. Броят включва и текстове на Керуак.
Анди Уорхол, безпогрешен в усета си за иконичност, не закъснява и със своята версия на Guerrillero Heroico.
Образът на Че заживява свой собствен живот. Неспиран от закон за ползване на права (Кастро не подписва Бернската конвенция за авторски права), той се появява там, където непокорството има нужда от свой символ или комерсията от лесно разпознаваема икона.
Рок звезда. Младост. Енергия. Слава. Непокорство. Истински живот. Революция. Страст. Убеждение. Идея. Действие. "Той сигурно би бил доволен да види лицето си върху гърдите на толкова много красиви жени", казва дъщерята на Че през 2001г.
Алберто Корда не получава и цент от използването. До края си (умира от сърдечен удар през 2001г.) живее с пенсия от около 10 долара на месец.
"Бях първият, който започна да прави модна фотография в Куба - признава в едно свое интервю малко преди да почине Корда. - Защото до днес обичам женската фигура. Но Революцията дойде, триумфира, водена от мъже. Революция, по-красива от жената. И аз ѝ се посветих."
От друго интервю: "Обичал съм красотата на жените толкова, колкото и красотата на тези мъже, които направиха Революцията. Красотата не тези мъже беше не само естетическа, а и морална."
През 2000г. компанията Smirnoff използва образа на Че за реклама на водка. Тогава старият Алберто намира начин да съди Smirnoff в Лондон на базата на идеологически причини: "Аз поддържам идеите, заради които Че умря, но съм категорично против образа на Че за промоция на продукти като алкохол или по каквато и да е причина, която принизява репутацията на Че."
Рекламата на водка е нелепа и по още една причина - Че не пиел алкохол, а Корда обича ром Havana Club 3. Smirnoff правят извънсъдебно споразумение за 50 хил. долара.
Алберто Корда дарява парите на кубинското здравеопазване. "Ако Че беше жив, щеше да направи същото", казва той. Когато му задавали въпроси каква техника използва, Корда отвръщал: "Забравете фотоапарати, забравете обективи, забравете всичко това. И с най-евтиното апаратче можете да направите най-добрата снимка". Майсторството на фотографията - модната и социалната - е в това да се извлече есенцията на едно лице или ситуация, да се улови най-същественото и да се превърне в иконично.
Корда често цитира Екзюпери: "Можеш да виждаш истински само със сърцето си. Същественото е невидимо за очите".
Автор: Захари Карабашлиев Източник: L'europeo Bulgaria
