Габриел Гарсия Маркес и магическият реализъм в романа му „Сто години самота“
- Kristina Ivanova
- Mar 14, 2020
- 2 min read
Габриел Гарсия Маркес и неговата „Сто години самота“ са едно истинско явление в световната литература. Това е книга, която те хваща за ума и те води в утопичния свят, който авторът пресъздава. Светът на Макондо – митичен колумбийски град - село, за който се предполага, че е литературният вариант на родното място на Маркес - Аракатака. Макондо е една малка Вселена. Това става ясно още преди финала на историята.
В творбата са преплетени куп съвсем обикновени потребности. Потребността да обичаш и да бъдеш обичан, необходимостта от човешка близост – както емоционална, така и сексуална; присъства и насилието над индивида, над общността; семейните кавги също са част от света на Макондо, а те от своя страна изобилстват от интриги, раздори и малко човечност. Мелодраматичният елемент не е слабо звено в творчеството на Маркес, напротив – доближава те до неговата реалност и поражението над стереотипите. Поетичният език и магическият реализъм, които извират от страниците на книгата, доближават героите до свръхестественото, без обаче да прекъсват трайно връзката с реалността.
От всеки един абзац струи толкова много живот и целенасоченост, че се оказва почти невъзможно да не се почувстваш несигурен в първия си прочит. Капацитетът на човешките възприятия трудно ще приеме всичко накуп. Съзнанието на читателя се нуждае от потвърждение, че прочетеното е разбрано правилно, а всеки следващ прочит ти показва, че има още. Получава се една обща картина, която е образец за едно сплотено, почтено общество, на което обаче му е много трудно да се отърси от непочтените си желания. Никой не е нито само добър, нито само лош. Точно като в истинския живот.
Всяко поколение носи тежестта на предишните, като подсилва товара на времето със своята собствена обремененост. Катарзисът е неизбежен. Маркес пише: „… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“
„Сто години самота“ неслучайно е знакова творба в света на литературата. Многопластов, деликатно завоалиран, романът е наслада за мислещия читател. А скоро се очаква и да бъде екранизиран като сериал от стрийминг платформата Netflix. Приживе Габриел Гарсия Маркес е отхвърлял множество предложения за адаптации по книгата му, тъй като е смятал, че историята няма да бъде преразказана достатъчно добре на екрана, както и че един или два филма няма да са достатъчни за това. Друго условие е било евентуалната продукция да бъде на испански език. Netflix са се доказали както в областта на сериалите, така и в успешното създаване на испаноезично творчество за широката публика, така че сериалът ще бъде очакван от книгомани и киномани с еднакво нетърпение.
Comments