„Мартин Идън“ – любов, сбъднати мечти и разочарование. В този ред.
В романа си „Мартин Идън“ Джек Лондон разказва за един бивш моряк, който се бори да се измъкне от прослойката на бедняците и бленува за красивия свят на литературата и нейните създатели – писателите. Като, разбира се, основен негов стимул е една силна любов – любовта към нежната и образована Рут, която произхожда от богато буржоазно семейство.
Както често се случва, животът на Мартин Идън се оказва един непрестанен стремеж. Било то стремеж за щастие, любов или просто малко красота.
„Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта.“
Заедно с узряването на представата за красивото, узрява и любовта на Мартин към Рут. Чувствата му също стават все по-красиви и осъзнати и той става все по-способен да се наслади на цялата прелест на новата емоция. Именно вроденият му глад за любов изкарва на показ най-доброто от него. Когато Рут е около него „жалката действителност изчезва, а пуснатата на воля фантазия изпълва душата му с красота.“ Това е всичко, от което младият и борбен Мартин Идън се нуждае, за да събуди у себе си потребността за естетическо удовлетворение на сетивата си, което пък от своя страна ще го доближи до „бледото златисто цвете с тънко стебло.“
Първоначално именно стремежът към любовта на Рут е двигателят на желанието за натрупване на нови знания. Потребността да покаже чувствата си в най-добрата им светлина е свързана със способността на Мартин да борави правилно с езика, което се явява още една стъпка в неговото самоуко личностно усъвършенстване. Въпреки че познанието е следствие от неговата емоционална ангажираност, то изиграва ключова роля за начина, по който героят възприема света, а в това число променя и възгледите му относно любовта. Тази промяна се оказва дори плашеща в съзнанието на Мартин, а на по-късен етап става и повратна точка в неговите житейски избори. Макар и тежък, процесът на самообразоване дава резултат и досегът с дисциплини като философия, физика, математика разширява оптимално кръгозора на бившия неук моряк.
Благодарение на новопридобитите знания Мартин Идън успява по-добре да опознае самия себе си, да изгради същността си и да се доближи до максималните проявления на своя капацитет. Знанията са скрепителният елемент на неговата целеустременост. Друг фактор, който гарантира успеха на героя, е борбеният дух, който той е изградил през годините нелек живот. Красивото при Мартин е, че паралелно с науката той изучава и самия живот с неговите многобройни аспекти и нюанси. Изчиствайки маниерите си, той изяснява и своята гледна точка.
Не закъсняват нито успехът, нито разпадът. В края на романа героят получава своето писателско признание. Едно от произведенията му е публикувано в реномирано издание, което променя съдбата и на предишните му творби. Мартин Идън става все по-достоен за Рут и нейната социална принадлежност. След всяка постигната мечта обаче настъпва мигът на осъзнаване, че вече си с една мечта по-малко. Очарованието вече го няма. А когато целта е била голяма, усилията също, то неминуемо и разочарованието от настъпилата празнота е значително. Тогава буржоазният характер на лицемерието в околните, породено от заслужения триумф, е още по-отчайващ и разочароващ.
Като изключим финала, историята, която Джек Лондон разказва със своя неповторим изказ, е много мотивираща. Дори когато Мартин Идън осъзнава, че любовта му към Рут е много по-възвишена от самата нея, той не желае, а и не би могъл, да загърби новото осъзнаване и познаване на самия себе си. До самия си край…
„Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество."
