„Мълчанието на агнетата“ отвъд пределите на човешкото
„Мълчанието на агнетата“ е абсолютно гениален роман по отношение на сюжетната последователност. Томас Харис майсторски успява да прикове вниманието на читателя, въпреки че серийният убиец е в затвора още в самото начало на историята. Независимо от това от забравен престъпник той се превръща в обект на поведенческо проучване и е необходим за разрешаването на нов случай. Въпросният престъпник е не кой да е, а запомнящият се д-р Ханибал Лектър, бивш съдебен психиатър, който е стряскащо умен, впечатляващо жесток, дълбоко манипулативен… почти гениален! И успяващ да съхрани всеки детайл…
„Паметта е всичко, което имам. Тя ми замества гледката от прозореца.“
Негов партньор в пътуването към най-тъмните кътчета в ума на друг сериен убиец е младата стажантка на ФБР – Кларис Старлинг. Именно тя е избрана да възобнови един от най-страховитите случаи, които в Бюрото някога са виждали, за да заловят серийния убиец, наричан Бъфало Бил, който е предполагаем последовател на Ханибал Лектър и в допълнение одира жертвите си, които задължително са жени. През това време Д-р Лектър излежава присъдата си в строго охранявана психиатрична клиника за престъпници заради склонността си към канибализъм. Въпреки очевидния контраст между бившия психиатър и начинаещия ФБР агент, те успяват да намерят на моменти непонятен подход един към друг, в резултат на което съвместната им работа се превръща във впечатляващ експеримент.
„Умът разваля толкова много от някогашните удоволствия. А щом като любимите мъниста сега изглеждат жалки, какво ли още ще се вкисне с течение на времето? Не се ли замисляте нощем за това“
Помощта на д-р Лектър нито е директна, нито е безкористна. Той има своите условия, в замяна на които предоставя полезна информация, но под формата на загадъчни улики и констатации. Проникването в ум като неговия, с толкова необятни тъмни ъгълчета, не е никак лесно. Поведенческото му съпоставяне с все още неизвестния убиец е почти невъзможно, имайки предвид интелектуалното ниво на Ханибал Лектър. А това прави задачата на агент Старлинг още по трудоемка. Тя впечатлява бившия психиатър с блестящия си анализ на Бъфало Бил, но заедно с това му разкрива начина си на мислене, оголва част от себе си, а д-р Лектър не пропуска подобни възможности. Не е случаен и фактът, че амбицията на оглавяващия психиатричната болница д-р Чилтън да го пречупи се оказва подбудител на мрачното съзнание на Ханибал Лектър. Бягството става въпрос на чест, а увеличаването боря на жертвите – неизбежно.
Кларис Старлинг е до такава степен отдадена на разкриването на убиеца, че дори е готова да сподели още от себе си. Времето притиска младата жена, жертвите се увеличават и тя е склонна да разкаже част от своето минало на д-р Лектър, за да даде той отговор на нейните въпроси относно случая. Така той научава, че тя е била сираче, израснала е във ферма и има един детайл, който се е запечатал в съзнанието ѝ от тогава и е неизменен спътник на безсънните ѝ нощи. А именно – звукът, който издават закланите в плевнята агнета. „Те пищяха…“ Оказва се, че агент Старлинг добре познава жестокостта, а това би следвало да улесни общуването ѝ със злия гений. Или просто я прави по-близка до него…
Томас Харис по неповторим начин внушава едно чувство на неуравновесеност, което допълва бруталния образ на д-р Лектър. В съзнанието на читателя изникват неизбежни въпроси, които правят прочита на „Мълчанието на агнетата“ едно приятно предизвикателство за индивидуално определяне на границите на нормалното. В самата сюжетна линия се преплитат два престъпни образа – преследваният убиец Бъфало Бил и Ханибал Лектър, който е в затвора. Заловеният злодей обаче успява да премине отвъд въображението със зловещите разсъждения, които се разхождат в ума му. И доказва за пореден път, че злото не може да бъде оръдие на доброто…
В екранизацията на романа от 1991г. ролята на Ханибал Лектър е поверена на великолепния Антъни Хопкинс, гледайки го няма как да не се съгласим, че едва ли има по-подходящ от него. Джоди Фостър като Кларис Старлинг също е едно чудесно попадение, като допълнително детайлизира образа на своята героиня.
