„Гроздовете на гнева“ – роман за силата на духа
„Гроздовете на гнева“ е роман, който с излизането си предизвика смут и възмущение, а едва година по-късно бива отличен с „Пулицър“. Джон Стайнбек за пореден път доказва, че е ненадминат в умението си да въздейства на читателите, с което остава без аналог в американската литература.
Действието на романа се развива в американския щат Оклахома по време на Голямата депресия, в резултат на която приходите на мнозина американци намаляват драстично, а безработицата рязко се увеличава. Недоимъкът не подминава и героите на Стайнбек. Том Джоуд прекарва четири години в затвора, след присъда за убийство. Завръщайки се у дома обаче го очаква голяма промяна. Банката масово е конфискувала земи и имущество, което принуждава хората да тръгнат към Калифорния в търсене на начин за препитание. Това прави и семейството на Том. В единствена надежда за обеднелите хора се превръща събирането на плодове, за което са разбрали от рекламни брошури. Лист хартия се оказва техният пътеводител към бъдещето.
Стайнебек майсторски ни прави съпричастни със скръбта и мъката, които превземат както героите му, така и земята, която опустява, свива се. Живецът отстъпва място на мъртвилото. Връзката между човека и земята е с основно значение в творбата. Със силната си социална ангажираност романът показва, че пътят към „американската мечта“ е пълен с перипетии. Самото пътуване се превръща във форма на оцеляване, акт на съпротивата срещу несправедливото връхлитане на бедността. Но отделянето от родното място може да бъде и фатално.
"Налице е престъпление, което не е достатъчно да заклеймиш. Налице е мъка, която сълзите не са в състояние да символизират. Налице е провал, пред който всичките ни успехи рухват.“
Гладът, несправедливостта и угнетяването на народа нито за момент не напускат сюжетната линия. Мизерията, на която са обречени мигрантите, поражда яростта и недоволството им. Колективните потребности превръщат отделните персонажи в незначителни микроелементи, които е лесно да бъдат пожертвани. Бунтът на личността обаче не позволява това да се случи. Или поне не толкова лесно.
Розу Шарън е поредният трагичен образ, който се оказва истински символ на надеждата. Тя губи своето неродено дете, но въпреки това кърми умиращ от глад човек. Кръговратът е повече от съвършен, макар страданието да е движещата сила на събитията. Все пак именно хората са поставени в основата на всичко. Авторът дори избира да запази Бог като отсъстващ герой, въпреки че едно от главните действащи лица е пасторът Джим Кейси и романът изобилства от библейски препратки. Акцентът е поставен върху самите хора, които единствени са повелители на промените в живота си.
Независимо от практическата невъзможност да се осъществи така бленуваната „американска мечта“, Джон Стайнбек подсказва, че може би хората биха могли да постигнат своята собствена мечта, не тази, която се рекламира в брошурите. Просто те трябва да останат заедно, да се подкрепят и да се уповават един на друг в тежките моменти, които неизменно присъстват в бита на всички ни. Сплотеността и несломимият дух са елементите, които скрепяват общността, превръщат несгодите в стимул, а гневът остава отправната точка, която подтиква към търсенето на справедливост.
„Очите на народа съзират провала на системата; и в очите на народа гневът става все по-силен. В душите на народа гроздовете на гнева се наливат и натежават от сок; натежават и са готови за гроздобера.“
