„Лолита“ – сблъсък между морала и желанието
Имало едно време един роман, който предизвикал в обществото малко смут и повече любопитство. Което само по себе си било притеснително. Романът е „Лолита“, авторът – Владимир Набоков. Творбата е колкото съвършена, толкова и обезпокоителна. Сблъсъкът между ценности и потребности е налице и е трудно да останеш безпристрастен. Страстта е твърде много.
Романът разплита леко тревожната история на Хумберт Хумберт, мъж на средна възраст, и неговото трагично любовно увлечение по 12 годишната Долорес (Лолита). Почтеният европеец се оказва в невинния, но безпощаден капан на подрастващата американска девойка. Една до някъде класическа история, която твърде смело преминава границите на допустимата класика. Авторът обаче не просто цели скандализиране на читателската аудитория. Произведението му е с препратка към моралните отговорности на родителите и социалните такива на възпитателите.
По едновременно лиричен и неспокоен начин Набоков заплита общоприетото с неизказаната лична поквара. Оказва се, че еротиката и насилието са доста близки, стига някой да се осмели да премахне мрежестата граница между тях. Авторът разказва за емоциите и преживяванията на героите си по такъв великолепен начин, че читателят става абсолютно съзнателен съучастник в престъплението, което се развива във възприятията му.
„Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах. Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.“
Вътрешният морал не може да бъде пречка в опознаването на Хумберт. „Лолита“ остава една от най-вълнуващите любовни истории, писани някога. Интересното е, че екранизациите по романа, дело на Стенли Кубрик през 1962г. и Ейдриън Лайн през 1997г., са много по-оспорвани от широката публика, отколкото самата книга. Оказва се, че индивидуалното, скрито в съзнанието, пресъздаване на сексуалните сцени между по-възрастния мъж и младото момиче не се счита за неприемливо, за разлика от сцените заснети и готови за директна зрителна консумация. Дали липсата на морал или намаленото поле за изява на фантазията е по-големият проблем за публиката? Можем само да предполагаме.
За да не нарушат американското законодателство, създателите на филма на Ейдриън Лайн са използвали пълнолетни дубльорки за еротичните сцени. И в двата филма героинята на Лолита е представяна като 14 годишна, а не както е в романа – на 12. Възглавници между актьорите, за да се избегне докосването, забрана за излъчване, отрязани кадри… „Лолита“ се оказва цяло едно любопитно явление, което съпоставя тъмната страна, заложена дълбоко у хората, с онази светлата, която смело се демонстрира пред околните. Въпросите, които четенето на романа предизвиква са много, отговорите понякога са неудобни, а усещането на моменти е неприлично, но не и неприятно. Творбата е едно деликатно предизвикателство за ума, което събаря границите, които бихме преминали под влияние на любовта, или пък очертава тези, които бихме си поставили...
"Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та."
