Ерих Мария Ремарк и неговите "Сенки в рая"
"Човек изобщо не се променя. Въпреки хилядите клетви, които си даваме. Понякога, когато нямаме почва под краката си, сме готови да го сторим. Но щом отново си поемем дъх, забравяме всичко. Какво е това всъщност - героизъм или идиотизъм?"
"Не искам нищо. Просто искам най-сетне да бъда нещо. Ако ми позволят."
"Когато се мъчиш със зъби и нокти да задържиш нещо, то ти се изплъзва и оставаш наранен. Животът е като топка. Винаги запазва равновесие."
"За изкуството не може да се пише. То може само да се чувства."
"Приключенията омръзват, щом се превърнат в навик."
"Животните, както и хората, имат своите навици, с които не искат да се разделят, а от навика до еднообразието разстоянието е само една крачка."
"Да, животът отново се събуждаше. Той можеше да бъде чудовищен или прекрасен в зависимост от това, как гледаш на него. По-лесно е да се приеме за прекрасен."
"Щастието не е състояние, а само вълна върху гладката повърхност на живота."
"Кое ли в крайна сметка принадлежи някому? И за колко време? Всичко е взето под наем, откраднато от живота и постоянно бива крадено."
"Хората, които са родени един за друг по-лесно могат да се разделят. Също като тенджерата и похлупака, направени по мярка - те се отделят без трудност. Но ако капакът не отговаря на тенджерата и трябва да се набие с чук в нея, то при опит да ги отделиш много лесно нещо може да се счупи."
"- Вие романтик ли сте?
- Много рядко. Полицията хваща романтиците по-лесно от другите."
"Витрините се забулваха с паяжините на мрака. Това бе мигът, когато стъклата се пробуждаха за своя собствен живот - отразен живот, с чужда светлина, като измамната искрица живот, породена у някой нарисуван над някой оптически магазин часовник в секундата, когато времето, показвано от неговите стрелки, съвпада с действителния час."
Издателство на Отечествения фронт, София, 1987г.
