Индипасха - тракийското оброчище с непреходна енергия

Sandora Photography
Sep 13, 2017
3 min read

Тръгвайки от град Малко Търново към село Сливарово, следвайки застарелите табели и модерните технологии, стигаме до място, което е поело огромна част както от мъката, така и от надеждата на болните; напоено е с изумлението и преклонението на любопитните и с трепета на скептичните - Индипасха.

Древното тракийско оброчище е започнало да функционира преди повече от 2000 години. Точната датировка липсва, но и не е необходима, за да се усети мистиката, която излъчва мястото. Липсва физическото измерение на действащия храм, но не и усещането за него. Сакралността се долавя в непобедимата тишина.

Слизайки към дебрите на оброчището оставяме слънчевите лъчи далеч над главите си. Дори и на тях е трудно да пробият мълчанието на природата.

По дървените стълби се слиза бавно, сякаш нарочно са направени така, че да се потапяш постепенно в магията на Индипасха. Сетивата бавно попиват величието на високите дървета и лианите, които с годините са обгърнали мястото със своята зелена забрава.

Стръмни парапети подпомагат слизането и водят към мястото, в което се преплитат християнство и езичество. Докосват се по начин, който е останал във времето. Стръмното слизане довежда до нивото на заветното аязмо (Бел.авт. Свещен извор).

Легендата разказва за сляп бивол, който бил прогонен от стопанина си и лутайки се открил отдавна забравения извор. Върнал се при стопанина прогледнал, но след време пак ослепял и това се повтаряло няколко пъти, докато не го проследили и не открили лековития извор. Така силата му отново се възродила и към мястото започнали да прииждат най-различни болни, чиято жажда за спасение, водела именно до аязмото в Индипасха.

Силата на лековитата вода и непрогледната зеленина са се превърнали в символ на оброчището. Увивните растения сякаш разбират важността си и приемат достолепно посетителите във владенията си. Подсилват усещането за безвремие и разграничават пространството на тракийското светилище от това на благородната Странджа планина.

Лианите изпълняват още една неизменна роля в допълването на духа на оброчището. Именно по тях болните, посещаващи Индипасха, закачат свои дрехи с надеждата да оставят болестта си някъде във въздушното пространство и неговата всепоглъщаща вечност. Някъде там, където се събират всички сили - огнени ритуали, лековита вода, въздух и земя.

Убеждението, че мястото има способността да отнеме болестта и да я принуди да се носи в пространството без да безпокои, може да бъде разгледано от множество скептични гледни точки. Факт е обаче, че на територията на Индипасха има енергия, която няма как да бъде пропусната. Всеки, който е успял да стигне до там, може да го потвърди и да го определи по свой собствен начин.

Енергията, разбира се, не винаги е положителна. Едно чувство не леко безпокойство обагря сетивата. Леко, но го има. Не искаш да се докоснеш до висящите от всички страни дрехи, залиташ, придвижвайки се по камъните, отново с безпокойство, защото не искаш да става нужно да се хващаш за окичените лиани. Енергийният баланс е противоречив и контрастен.

Доказателство за това са множеството наредени един върху друг камъни. Търсен и очевидно намерен символ на баланса и хармонията. На възможността човекът да остави своя отпечатък, без това да нарушава целостта на природното съвършенство. Дори напротив - създава се впечатление за завършеност на естественото величие на оброчището.

Сякаш именно тези купчини от внимателно подбрани и подредени камъни са още една форма на надеждата. Вероятно постигайки баланс на това сакрално място, то този баланс ще може да се запази в човешкото съзнание и да доведе своя творец до едно хармонично и осъзнато съществуване. Съществуване, което вече се е докоснало до мистицизма и

пряката енергия на Индипасха.