Рей Бредбъри и неговите цитати, напоени с "Вино от глухарчета"
„И той разбра какво е било онова, което се бе хвърлило отгоре му, за да остане с него – и вече нямаше да му избяга. Та аз съм бил жив!“ „Човек прави разни неща и не обръща внимание. А сетне, внезапно, оглеждаш се и изведнъж осъзнаваш какво правиш, и всъщност тогава е първият път, когато го правиш.“
„Под всяко дърво има и сянка, нали така? Познай тогава от какво става нощта?! Ще ти кажа – сенките изпълзяват изпод дърветата.“
„Каква трябва да бъде една машина за щастие? Малка ли, че да се носи в джоб? Или голяма, че тя да те носи?“
„Всъщност щом нещо свърши, то си е отишло. Човек живее само в настоящето.“
„Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, струва ти се, че винаги си бил на девет и всякога ще бъдеш. Когато си на трийсет, струва ти се, че всякога си бил закрепен на този светъл ръб на средната възраст. А станеш ли на седемдесет, винаги и завинаги си на седемдесет.Човек живее в настоящето, той е впримчен в своето младо „днес“ или старото си „днес“, но друго „днес“ в този свят не съществува.“
„Пътешествие в миналото ли? […] В едно съм напълно сигурен – едно такова пътешествие сигурно е ужасно самотно.“
"Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена."
„Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът…“
